Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
11.12.2019 г., 15:38 ч.  

Kъклица 

  Поезия » Друга
316 2 5

Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,

толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца...
Днес променени сме, зли за двамина...

И с почернели медали се кичим,
и се надуваме, пуяци същи.
Прашни лежат, на пианото вкъщи,
простите думички - вярвам, обичам...


В кибер пусия потайни кибичим...
Злоба злорадо в екрана се мръщи.
На безразличие. С думи могъщи.
Тролове мои, с любов ви обричам. :)

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Забелязахте ли, че стихотворението завършва с усмивка? Ако си добър, радваш се и плачеш, за малките неща в живота и посрещаш с любопитство всеки нов ден...Малките хора нямат значение...Никакво!
  • Даа, някои хора се самозабравят и провокациите в живота, всъщност, показва истинското им лице! Поздрави, Наде!
  • Силен,точен стих!Поздравления Наде!Споделям написаното от всички!
  • Марианче, Ангелче, Дани, благодаря ви!
  • !!!
    И с почернели медали се кичим,
    и се надуваме, пуяци същи.
    Прашни лежат, на пианото вкъщи,
    простите думички - вярвам, обичам...
Предложения
: ??:??