16 июл. 2008 г., 07:16

Към детството си пак се връщам

3K 0 40

Към детството си пак се връщам -

то винаги живее в мен:

със дядовата стара къща

и двора тих и подреден,

с усмивката добра на мама,

готова все над мен да бди,

с хармоничката ми, призвана

да радва с песни мойте дни,

със приказките ми любими

на братя Грим и Андерсен...

Вълшебно и неповторимо -

живее детството във мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • вълшебно и неповторимо е всяко детство (поне би трябвало, за да ни бъде темела и да ни дава сила до края )
  • Пази го, спомените греят,
    когато ни смрази света,
    Душите ни детински пеят
    на миналото песента.
  • И вечно ще живее! Чудно, стопли ме, благодаря!
    Прегръщам те!!!
  • Трогателно красив стих!Като самия спомен за детството.Поздравления!
  • Хвър-р-р-р!!!
    Целувка!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...