Към детството си пак се връщам -
то винаги живее в мен:
със дядовата стара къща
и двора тих и подреден,
с усмивката добра на мама,
готова все над мен да бди,
с хармоничката ми, призвана
да радва с песни мойте дни,
със приказките ми любими
на братя Грим и Андерсен...
Вълшебно и неповторимо -
живее детството във мен.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
)
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
