Ще спукаш ли моите вени

ти, сладко заразна любов?

Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?

Ще превърнеш ли моето его

в един всеотдаващ се роб?

Ще поникнеш ли точно където

е време да кажа ти – стоп?

Ти избираш какво да ме правиш.

Аз съм в грях заблудено дете...

Във водите ти често се давя,

в дълбините ти често боде.

Ти, неосъществима химера,

ме караш да дишам със  дъх,

който немирно превзема

всеки безизворен връх.