Към любовта
822
0
0
Ще спукаш ли моите вени
ти, сладко заразна любов?
Ще тресеш ли сърца споделени
щом носят живот, болка и гроб?
Ще превърнеш ли моето его
в един всеотдаващ се роб?
Ще поникнеш ли точно където
е време да кажа ти – стоп?
Ти избираш какво да ме правиш.
Аз съм в грях заблудено дете...
Във водите ти често се давя,
в дълбините ти често боде.
Ти, неосъществима химера,
ме караш да дишам със дъх,
който немирно превзема
всеки безизворен връх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
