15 июл. 2008 г., 14:30

Към розовото...

906 0 9

                                                            Към розовото...

                                        Чу ли я... въздишката...?!

                                        Най-искрена и ранима,
                                        пътя към розовото прегърнала...
                                        А небето има обич от нея да си взима...
                                        Че е пълна с чувства и любовта е завърнала...

                                        Звучи покрай на щастието влака,
                                        разпиляла ноти привечер за любовното вричане...!
                                        После нощта остава да чака,
                                        дорде е жива, нежното ни обичане...

                                        И слепи във влака към розовото се качихме...
                                        Без билет... До безкрайността...
                                        Въздишка нова... В нея се приютихме...
                                        Влак било... към любовта...

                                        После за влюбването наше...
                                        И черешите черни по нас въздишат прехласено! 
                                        Само любов, нищо друго, даже
                                        в сърцето място има запазено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей прекрасен автор си ти! чувствен нежен и прекрасен.. пишеш с душата си и красотата ти! Поклон, Анди!
  • Хей, и това е много хубаво!
  • Благодаря ви!
    Купетата са за двойки, нали знаете - поканите важат за повече от един човек
  • и черешите черни по нас въздишат прехласнато...
    много красиво пишеш, мила Андреа...щастлив стих...!
    прегръщам те с много обич.
  • "Само любов, нищо друго"

    Прекрасен стих, Андреа.
    Много ми хареса.
    Поздрав.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....