Към розовото...
Към розовото...
Чу ли я... въздишката...?!
Най-искрена и ранима,
пътя към розовото прегърнала...
А небето има обич от нея да си взима...
Че е пълна с чувства и любовта е завърнала...
Звучи покрай на щастието влака,
разпиляла ноти привечер за любовното вричане...!
После нощта остава да чака,
дорде е жива, нежното ни обичане...
И слепи във влака към розовото се качихме...
Без билет... До безкрайността...
Въздишка нова... В нея се приютихме...
Влак било... към любовта...
После за влюбването наше...
И черешите черни по нас въздишат прехласено!
Само любов, нищо друго, даже
в сърцето място има запазено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
