Jul 15, 2008, 2:30 PM

Към розовото...

  Poetry » Love
903 0 9

                                                            Към розовото...

                                        Чу ли я... въздишката...?!

                                        Най-искрена и ранима,
                                        пътя към розовото прегърнала...
                                        А небето има обич от нея да си взима...
                                        Че е пълна с чувства и любовта е завърнала...

                                        Звучи покрай на щастието влака,
                                        разпиляла ноти привечер за любовното вричане...!
                                        После нощта остава да чака,
                                        дорде е жива, нежното ни обичане...

                                        И слепи във влака към розовото се качихме...
                                        Без билет... До безкрайността...
                                        Въздишка нова... В нея се приютихме...
                                        Влак било... към любовта...

                                        После за влюбването наше...
                                        И черешите черни по нас въздишат прехласено! 
                                        Само любов, нищо друго, даже
                                        в сърцето място има запазено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей прекрасен автор си ти! чувствен нежен и прекрасен.. пишеш с душата си и красотата ти! Поклон, Анди!
  • Хей, и това е много хубаво!
  • Благодаря ви!
    Купетата са за двойки, нали знаете - поканите важат за повече от един човек
  • и черешите черни по нас въздишат прехласнато...
    много красиво пишеш, мила Андреа...щастлив стих...!
    прегръщам те с много обич.
  • "Само любов, нищо друго"

    Прекрасен стих, Андреа.
    Много ми хареса.
    Поздрав.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...