Към самотата
Защо тъй плахо се промъкваш, скъпа,
като измъчвано и бито куче,
от сенките надничащо...
Знам ... тежко ти е, бързо се отдръпваш,
че много са обидите получени,
на рани в кръв приличащи...
А тези дето те засипват със проклятия,
са те повикали сами, в ума си,
макар да не признават...
и после стреснати от хладните обятия,
изтикват те насила от дома си, ...