Към самотата
Към самотата
Защо тъй плахо се промъкваш, скъпа,
като измъчвано и бито куче,
от сенките надничащо...
Знам ... тежко ти е, бързо се отдръпваш,
че много са обидите получени,
на рани в кръв приличащи...
А тези дето те засипват със проклятия,
са те повикали сами, в ума си,
макар да не признават...
и после стреснати от хладните обятия,
изтикват те насила от дома си,
и тебе обвиняват...
Не бой се, чаках те нетърпеливо, влизай,
че много имам пак да ти разкажа,
ти кротко ме изслушай...
добре е с теб, мълчиш, не си капризна,
оставяш ме пред теб да се покажа,
в дланта ти да се сгуша...
Докато ти си с мен, подреждам мисли,
мир сключвам с тях, със всяка поотделно
и ... плувам във мечтания,
но в миг ... ме сграбчват детски две ръчички,
ти се изплъзваш някъде внезапно...
към друго подсъзнание...
23.12.2006
© Дидислава All rights reserved.
