26 dic 2006, 13:57

Към самотата 

  Poesía
5.0 (8)
857 0 12
Към самотата
Защо тъй плахо се промъкваш, скъпа,
като измъчвано и бито куче,
от сенките надничащо...
Знам ... тежко ти е, бързо се отдръпваш,
че много са обидите получени,
на рани в кръв приличащи...
А тези дето те засипват със проклятия,
са те повикали сами, в ума си,
макар да не признават...
и после стреснати от хладните обятия,
изтикват те насила от дома си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »