26.12.2006 г., 13:57

Към самотата

947 0 12

Към самотата

 

Защо тъй плахо се промъкваш, скъпа,

като измъчвано и бито куче,

от сенките надничащо...

Знам ... тежко ти е, бързо се отдръпваш,

че много са обидите получени,

на рани в кръв приличащи...

А тези дето те засипват със проклятия,

са те повикали сами, в ума си,

макар да не признават...

и после стреснати от хладните обятия,

изтикват те насила от дома си,

и тебе обвиняват...

Не бой се, чаках те нетърпеливо, влизай,

че много имам пак да ти разкажа,

ти кротко ме изслушай...

добре е с теб, мълчиш, не си капризна,

оставяш ме пред теб да се покажа,

в дланта ти да се сгуша...

Докато ти си с мен, подреждам мисли,

мир сключвам с тях, със всяка поотделно

и ... плувам във мечтания,

но в миг ... ме сграбчват детски две ръчички,

ти се изплъзваш някъде внезапно...

към друго подсъзнание...

 

23.12.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Ох, благодаря ви...Наистина понякога направо си я обичам самотата...
  • Браво!
    Много ми хареса,Диди!
    И идеята и изпълнението!
  • ха! ето друг поглед към самотата. и, знаеш ли, Диди? много добре поднесени чувства. всеки понякога има нужда да остане сам, но това не означава, че е самотен. много ми хареса стиха ти!
  • Финала е очарователен.
    Поздрави за стиха.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...