Към умиращия 

Когато си в беда голяма,

ти взор отправяш в небесата,

понякога обети даваш,

дано подмине те съдбата.

Врати заключени отваряш, 

не спираш устрема си лют,

от свой и чужди помощ търсиш,

дано от някого си чут.

Нали през кратките беседи

така одумваше живота,

говореше, че теглиш здраво,

нахлузил на врата хомота.

А днес се бориш да запазиш

туй, що си имал вчера,

на теб не знам дали да вярвам,

с какъв аршин да те премеря.

Но знай, по стъпките ти бродя,

познавам твойте дела,

препускаше в живота бясно,

поклон  за мъжката езда.

Стремеж към "бъдещето светло"

бе верую в живота твой

и тебе имахме за пример,

ти беше нашият герой.

Сега сънят от тебе бяга,

измъчваш и душа, и плът,

но знам, копнееш да Живееш,

към светлината търсиш път.

Теб свидно ти е всичко земно,

прегръдка мила, капчица  роса

и минзухарите напролет,

на окосената трева дъха.

От теб не искам да си храбър,

не знаеш накъде отиваш,

веднъж навярно си се раждал,

навярно и веднъж умираш.

Сега си тръгвам да поплача,

лицето твое друг ще мие,

но утре Ти  ще бъда аз,

а аз - това сте всички Вие.