Към умиращия
Към умиращия
Когато си в беда голяма,
ти взор отправяш в небесата,
понякога обети даваш,
дано подмине те съдбата.
Врати заключени отваряш,
не спираш устрема си лют,
от свой и чужди помощ търсиш,
дано от някого си чут.
Нали през кратките беседи
така одумваше живота,
говореше, че теглиш здраво,
нахлузил на врата хомота.
А днес се бориш да запазиш
туй, що си имал вчера,
на теб не знам дали да вярвам,
с какъв аршин да те премеря.
Но знай, по стъпките ти бродя,
познавам твойте дела,
препускаше в живота бясно,
поклон за мъжката езда.
Стремеж към "бъдещето светло"
бе верую в живота твой
и тебе имахме за пример,
ти беше нашият герой.
Сега сънят от тебе бяга,
измъчваш и душа, и плът,
но знам, копнееш да Живееш,
към светлината търсиш път.
Теб свидно ти е всичко земно,
прегръдка мила, капчица роса
и минзухарите напролет,
на окосената трева дъха.
От теб не искам да си храбър,
не знаеш накъде отиваш,
веднъж навярно си се раждал,
навярно и веднъж умираш.
Сега си тръгвам да поплача,
лицето твое друг ще мие,
но утре Ти ще бъда аз,
а аз - това сте всички Вие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савар Всички права запазени
