Виждам снежний връх суров,

горд, далечен и сияен,

ден и нощ е той готов 

в бой да срещне враг незнаен.

- Хей, приятелю, разбран,

качвам се при теб веднага,

ти си толкова желан,

шанса днес ми се предлага.

Тъмен облак хвърли с гняв,

тежка, мрачна пелерина,

зъл и чер, подлец лукав,

скри той чудната картина.

Влажна пара ме обви,

с дъх смразяващ тя пропи ме,

в плен - сърцето ми се сви,

Боже, моля те, спаси ме.

Вихри ледени свистят 

заедно с мъгли и вятър,

Хулят,съскат и винят 

мене в тоз житейски театър.

Блясва слънчева заря,

Хуква през глава мъглата,

син лазур се изпламтя,

с благост пълни се душата.

Ей го, приказно красив,

ръст изправил до небето,

ведър, силен и щастлив,

слънце грее му лицето.

- Хей, приятелю, сега 

стъпих върху твойто че'ло,

радваш ли се на света,

бориш ли се дръзко, смело?

- Боря лошите мъгли,

тях надвивам упорито,

галят ме заран лъчи,

радвам се засмян-открито.

Спускам тяло уморен,

беше весел и чудесен,

свърши приказния ден,

днес животът ми е песен.