Към върха
Виждам снежний връх суров,
горд, далечен и сияен,
ден и нощ е той готов
в бой да срещне враг незнаен.
- Хей, приятелю, разбран,
качвам се при теб веднага,
ти си толкова желан,
шанса днес ми се предлага.
Тъмен облак хвърли с гняв,
тежка, мрачна пелерина,
зъл и чер, подлец лукав,
скри той чудната картина.
Влажна пара ме обви,
с дъх смразяващ тя пропи ме,
в плен - сърцето ми се сви,
Боже, моля те, спаси ме.
Вихри ледени свистят
заедно с мъгли и вятър,
Хулят,съскат и винят
мене в тоз житейски театър.
Блясва слънчева заря,
Хуква през глава мъглата,
син лазур се изпламтя,
с благост пълни се душата.
Ей го, приказно красив,
ръст изправил до небето,
ведър, силен и щастлив,
слънце грее му лицето.
- Хей, приятелю, сега
стъпих върху твойто че'ло,
радваш ли се на света,
бориш ли се дръзко, смело?
- Боря лошите мъгли,
тях надвивам упорито,
галят ме заран лъчи,
радвам се засмян-открито.
Спускам тяло уморен,
беше весел и чудесен,
свърши приказния ден,
днес животът ми е песен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Сотиров Всички права запазени
