Къмпинг
тополите край плажа,
ръкомахането им,
жената с виолетовия ирис,
събираща остатъци
от морски обитатели,
сърфистът мускулест
и мързеливото му куче,
пачангата на ветровете,
изгревът
и всичко,
с изключение на шамандурата,
напомняше за теб.
И те видях -
въздишаща,
сърфираща,
събираща
на утрините виолетовия блясък
и дълго
ръкомахаща
за сбогом.
На мен!
...
И бях единствената
шамандура, към която
не гледаха
очите
на Спасителя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Йорданов Все права защищены
