9.05.2008 г., 22:07 ч.

Къмпинг 

  Поезия » Пейзажна
742 0 11
Дълбокото дихание на юли,
тополите край плажа,
ръкомахането им,

жената с виолетовия ирис,
събираща остатъци
от морски обитатели,

сърфистът мускулест
и мързеливото му куче,
пачангата на ветровете,
изгревът

и всичко,
с изключение на шамандурата,
напомняше за теб.

И те видях -

въздишаща,
сърфираща,
събираща

на утрините виолетовия блясък

и дълго
ръкомахаща
за сбогом.

На мен!

...

И бях единствената
шамандура, към която

не гледаха
очите
на Спасителя!

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??