May 9, 2008, 10:07 PM

Къмпинг 

  Poetry » Landscape
805 0 11
Дълбокото дихание на юли,
тополите край плажа,
ръкомахането им,

жената с виолетовия ирис,
събираща остатъци
от морски обитатели,

сърфистът мускулест
и мързеливото му куче,
пачангата на ветровете,
изгревът

и всичко,
с изключение на шамандурата,
напомняше за теб.

И те видях -

въздишаща,
сърфираща,
събираща

на утрините виолетовия блясък

и дълго
ръкомахаща
за сбогом.

На мен!

...

И бях единствената
шамандура, към която

не гледаха
очите
на Спасителя!

© Красимир Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??