Кънтри
Тя е усмивка за нощта,
като луна във звездния безброй.
Прекрасен сън си има тя:
Един далечен Илинойс.
Тя помни езерните брегове
на заливи изпълнени с покой
Тя пази още залезно небе
над тих, далечен Илинойс.
Едва ли ще я впечатля със Стряма
със вирове пресъхващи от зной,
в съня й все ме няма ,няма..
далечен ми е Илинойс.
Понякога сънува Ниагара,
Понякога мечтае си за дом…
Аз имам си Калоферско Пръскало
и… “green, green grass of my home”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
