Тя е усмивка за нощта,
като луна във звездния безброй.
Прекрасен сън си има тя:
Един далечен Илинойс.
Тя помни езерните брегове
на заливи изпълнени с покой
Тя пази още залезно небе
над тих, далечен Илинойс.
Едва ли ще я впечатля със Стряма
със вирове пресъхващи от зной,
в съня й все ме няма ,няма..
далечен ми е Илинойс. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up