Кънтри
Тя е усмивка за нощта,
като луна във звездния безброй.
Прекрасен сън си има тя:
Един далечен Илинойс.
Тя помни езерните брегове
на заливи изпълнени с покой
Тя пази още залезно небе
над тих, далечен Илинойс.
Едва ли ще я впечатля със Стряма
със вирове пресъхващи от зной,
в съня й все ме няма ,няма..
далечен ми е Илинойс.
Понякога сънува Ниагара,
Понякога мечтае си за дом…
Аз имам си Калоферско Пръскало
и… “green, green grass of my home”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
