22 мар. 2020 г., 12:09

Kъртичка

826 4 2

Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.

 

Някак без да забележи,
подарих я и изглежда,
ще плета от обич мрежи,
да си хвана и надежда.

 

А очите, недовиждат,
(седнах си на очилата),
песен, стих, ще заприиждат,
със усмивката крилата.

 

Сляпа съм, като къртичка,
но усмивки - до последна,
ако подаря - на всички,
то тогава ще прогледна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ангелче!
  • Е, Юри, благодаря, но защо не си избрахте някой дъб? Аз сега как да кацна на онази бодлива шипка и да ви пея? Хем ще се набода, хем ще си натъртя...Опашката, като се скърши. 😊

На лов за усмивки 🇧🇬

Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...
1.3K 1 4

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...