Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.
Някак без да забележи,
подарих я и изглежда,
ще плета от обич мрежи,
да си хвана и надежда.
А очите, недовиждат,
(седнах си на очилата),
песен, стих, ще заприиждат,
със усмивката крилата.
Сляпа съм, като къртичка,
но усмивки - до последна,
ако подаря - на всички,
то тогава ще прогледна...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
