Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.
Някак без да забележи,
подарих я и изглежда,
ще плета от обич мрежи,
да си хвана и надежда.
А очите, недовиждат,
(седнах си на очилата),
песен, стих, ще заприиждат,
със усмивката крилата.
Сляпа съм, като къртичка,
но усмивки - до последна,
ако подаря - на всички,
то тогава ще прогледна...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
