Хванах днес една усмивка,
с пеперудена одежда.
Хубав ден! И съм щастливка,
в нея слънце се оглежда.
Някак без да забележи,
подарих я и изглежда,
ще плета от обич мрежи,
да си хвана и надежда.
А очите, недовиждат,
(седнах си на очилата),
песен, стих, ще заприиждат,
със усмивката крилата.
Сляпа съм, като къртичка,
но усмивки - до последна,
ако подаря - на всички,
то тогава ще прогледна...
© Надежда Ангелова Всички права запазени