14 нояб. 2010 г., 08:08

Кърваво

740 0 0

„Свобода или смърт”!

Изстрел в главата!

Шуртяща

млада

кръв…

 

Все жертвен агнец

щеше да си,

Каблешков…

 

Успял или пък не

в неравната борба,

разумните ояли се

все щяха да те стъпчат.

 

Дали са обичали –

да,

себе си

и парите…

Дали са се борили –

о, да,

за да стегнат

здраво

покрай врата

на ближния

юздите…

 

Все жертвен агнец

щеше да си,

Каблешков…

 

Успял или пък не

в неравната борба,

все младата ти кръв

за своя слава

щяха да излочат

Силните.

 

Дали затова все още мълвя:

„Любов, Свобода”…

Дочувам тихи стъпки.

Обръщам се,

а зад гърба ми

се прокрадва тя -

Смъртта…

 

   „Първите неуспехи на въстаниците активизират чорбаджийската партия в градчето /Копривщица/ и тя извършва преврат. Тодор Каблешков, Панайот Волов, Георги Икономов и други, са арестувани и затворени, с намерение да бъдат предадени като изкупителна жертва на турската власт. Отстъпващите панагюрски въстаници, начело с Павел Бобеков, обаче ги освобождават и им дават възможност да потърсят спасение в Балкана. Уморителните преходи в планината не се оказват по силите на болния Тодор Каблешков и той, с трима свои другари, остава в една овчарска колиба край Троян. Тук са открити от турска потеря и Каблешков е заловен жив. Преминава през затворите на Троян, Ловеч, Търново. Въпреки побоите и нечовешките условия на живот, се държи изключително достойно и при разпитите защитава правото на българите да се борят за права и свободи. На път за Пловдив, в Габровския конак, успява да открадне един револвер и се прострелва в главата /03. 06.1876 г. /, изпълнявайки дословно клетвата на априлските въстаници „Свобода или смърт!”. ”

     Из „Кой кой е сред българите,  XV-XIXв.”, под редакцията на ст. н. с. д-р Илия Тодев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...