Къса приказка за красотата
КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля
кратка бяла и нежна утеха,
къс надежда за бъдния ден.
Рой снежинки, невинни, превзеха
булеварда и парка във плен.
И до утрото щедро искряха
пред вратите на празния храм,
връз прогнилата дървена стряха,
край комина. И даже не знам
Бог ли снежната приказка писа,
или ангел в градеца бе спал,
щом след първа трамвайна мотриса
той потъна сред блудкава кал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
