29.08.2023 г., 13:04

Къса приказка за красотата

557 2 7

КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА

 

Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля

 

кратка  бяла и нежна утеха,
къс надежда за бъдния ден.
Рой снежинки, невинни, превзеха
булеварда и парка във плен.

 

И до утрото щедро искряха
пред вратите на празния храм,
връз прогнилата дървена стряха,
край комина. И даже не знам

 

Бог ли снежната приказка писа,
или ангел в градеца бе спал,
щом след първа трамвайна мотриса
той потъна сред блудкава кал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казах да ЧЕТЕТЕ, Майсторе

    "щом след първа трамвайна мотриса
    той потъна сред блудкава кал."

    Дали сте виждали трамвай зимата? Защото аз виждам постоянно. Равно, бяло пухкаво платно, което става на кал след първия трамвай. Всъщност първо минават няколко - да изринат снега и да почистят релсите.
  • Градът потъва в кал. Откъде идва тая кал? Нужна е течна вода, за да стане кал. Но снегът не се разтопил до сутринта, първата мотриса, която минава още в тъмно, не е цистерна, която прави водополивка, така че остава ангелският сън да генерира по странен начин кал. Такава е финалната догадка. Това не е абстракция, а е алогизъм.
  • Научете се да четете, Майсторе, а за трамвайната мотриса мога да ви кажа кога минава - първата мотриса е в 4.45 сутринта. И СЛЕД НЕЯ градът потъва в кал.
    Колкото за ангела - аз задавам въпрос, а не съм категорична. Хайде, върнете се да прочетете отново
  • Бих групирал в две октави заради строфичните анжамбани. Съвсем естествено е. Снежинките до утрото искрят, ще рече, не са се разтопили. Първата мотриса обикновено минава по тъмно, т.е. преди утрото. Странна ми се струва тая финална "закономерност" – ако в някой град преспи ангел, то на сутринта той е кален. Ама не от разтопен сняг. Окалял го ангелският сън. Така излиза.
    Колко е лесно да окаляш нещо!
  • Така го видях, Деничке, истински беше

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...