M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
1 июн. 2022 г., 19:40

Късче живот 

  Поэзия » Любовная
612 3 6

Ще приседна на пейката, където,

за първи път почувствах любовта,

тогава толкоз синьо бе небето,

сякаш девствена морска вълна…

 

Той внезапно до мен застана,

нежни вопли излъчваше гръдта,

от вълнение смутена останах,

без да помръдна, даже с ръка.

 

По устните му слънцето играе,

докосва нежно моите сетива,

сгушена  в прегръдката- ухае,

на красива младост и на суета.

 

Завесата на вечерта се спусна,

и никой от двамата не разбра,

как превърнахме в изкуство,

любовта във нашите сърца .

 

Като светулки литнахме в мрака,

без да знаем на къде летим,

но чувствахме, че някъде ни чака,

животът, който ще споделим.

 

И още усещам шеметната тръпка,

как присвива моето сърце,

когато спомен, като розова пъпка,

докосне образът на моето момче!

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Младен, винаги ми става много приятно, когато видя оставен от теб коментар на страницата ми, благодаря ти и за поставяне на стиха в любими, нека ти е хубаво на душата!
  • Иван благодаря ти за хубавите думи които си оставил на страницата ми, също и за поставяне на стиха в любими, бъди здрав!
  • Тони, благодаря ти че прочете и коментира, също и за поставяне на стиха в любими, винаги ме радваш с присъствието си!
  • Незабравими мигове на взаимност. Времето няма власт над тях, докато на стража е паметта. Много чувствено пишеш, Миночка!
  • Миночка, хубавите мигове се запазват за цял живот и споменът за тях, стопля човешката душа! Поздравления, Миночка!
  • Красива любовна изповед, Мини! Финалът много ми хареса!
Предложения
: ??:??