Късче живот
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана,
нежни вопли излъчваше гръдта,
от вълнение смутена останах,
без да помръдна, даже с ръка.
По устните му слънцето играе,
докосва нежно моите сетива,
сгушена в прегръдката- ухае,
на красива младост и на суета.
Завесата на вечерта се спусна,
и никой от двамата не разбра,
как превърнахме в изкуство,
любовта във нашите сърца .
Като светулки литнахме в мрака,
без да знаем на къде летим,
но чувствахме, че някъде ни чака,
животът, който ще споделим.
И още усещам шеметната тръпка,
как присвива моето сърце,
когато спомен, като розова пъпка,
докосне образът на моето момче!
© Миночка Митева All rights reserved.
