M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
1.06.2022 г., 19:40 ч.

Късче живот 

  Поезия » Любовна
613 3 6

Ще приседна на пейката, където,

за първи път почувствах любовта,

тогава толкоз синьо бе небето,

сякаш девствена морска вълна…

 

Той внезапно до мен застана,

нежни вопли излъчваше гръдта,

от вълнение смутена останах,

без да помръдна, даже с ръка.

 

По устните му слънцето играе,

докосва нежно моите сетива,

сгушена  в прегръдката- ухае,

на красива младост и на суета.

 

Завесата на вечерта се спусна,

и никой от двамата не разбра,

как превърнахме в изкуство,

любовта във нашите сърца .

 

Като светулки литнахме в мрака,

без да знаем на къде летим,

но чувствахме, че някъде ни чака,

животът, който ще споделим.

 

И още усещам шеметната тръпка,

как присвива моето сърце,

когато спомен, като розова пъпка,

докосне образът на моето момче!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младен, винаги ми става много приятно, когато видя оставен от теб коментар на страницата ми, благодаря ти и за поставяне на стиха в любими, нека ти е хубаво на душата!
  • Иван благодаря ти за хубавите думи които си оставил на страницата ми, също и за поставяне на стиха в любими, бъди здрав!
  • Тони, благодаря ти че прочете и коментира, също и за поставяне на стиха в любими, винаги ме радваш с присъствието си!
  • Незабравими мигове на взаимност. Времето няма власт над тях, докато на стража е паметта. Много чувствено пишеш, Миночка!
  • Миночка, хубавите мигове се запазват за цял живот и споменът за тях, стопля човешката душа! Поздравления, Миночка!
  • Красива любовна изповед, Мини! Финалът много ми хареса!
Предложения
: ??:??