Късен сняг
Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш,
снегът върти ли се, върти се,
но всеки е затрупан, виж:
под саждите на мрачни мисли.
Ни ангел, нито дявол лош,
когато твоя смут прекрача,
ще срежеш с вопъл – като с нож –
на две плацентата на здрача.
Новороденото небе
ще спори с ветровете древни.
А късен сняг ще погребе
и суета, и ревност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
