Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш,
снегът върти ли се, върти се,
но всеки е затрупан, виж:
под саждите на мрачни мисли.
Ни ангел, нито дявол лош,
когато твоя смут прекрача,
ще срежеш с вопъл – като с нож –
на две плацентата на здрача.
Новороденото небе
ще спори с ветровете древни.
А късен сняг ще погребе
и суета, и ревност...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
