26.01.2017 г., 23:57 ч.  

Късен сняг 

  Поезия » Друга
1608 10 15

 

 

Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.

 

Невъзмутим като дервиш,
снегът върти ли се, върти се,
но всеки е затрупан, виж:
под саждите на мрачни мисли.

 

Ни ангел, нито дявол лош,
когато твоя смут прекрача,
ще срежеш с вопъл – като с нож –
на две плацентата на здрача.

 

Новороденото небе
ще спори с ветровете древни.
А късен сняг ще погребе
и суета, и ревност...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??