Patrizzia (Надежда Ангелова)
2065 18161
14 авг. 2022 г., 10:34  

Kъшей хляб и къща 

  Поэзия
541 14 16

Душата премълчава, че скърби,
че нощем горко в стиховете стене,
че е една, но с хиляди съдби
и цяла нощ се моли на колене.
Очите си измива призори,
а кръстът с раменете се е сраснал,
кандилото оставя да гори
и литва – смела, дръзка и прекрасна.

 

Душата мълчаливо ще прости,
мълчанието страшна сила крие,
тя в полунощ и с Бога е на ти
и молейки за прошка шепне: - Ние...
А денем с цвете в рошави коси
и зрънце лудост. Колко ѝ отива!
Любим да си и даже да не си
ще е до теб – от малкото щастлива.

 

Душата не научих да пълзи,
но с всяка земна болка и тревога,
тя плаче нощем с ангелски сълзи,
а денем силна е – до изнемога.
И всяка нощ когато всички спят,
душите на бездомници прегръща...
А утре сред жестокия ви свят,
тя ще им бъде къшей хляб и къща...

 

 


 
 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Това, което душата премълчава »

2 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??