Kъшей хляб и къща
Душата премълчава, че скърби,
че нощем горко в стиховете стене,
че е една, но с хиляди съдби
и цяла нощ се моли на колене.
Очите си измива призори,
а кръстът с раменете се е сраснал,
кандилото оставя да гори
и литва – смела, дръзка и прекрасна.
Душата мълчаливо ще прости,
мълчанието страшна сила крие,
тя в полунощ и с Бога е на ти
и молейки за прошка шепне: - Ние...
А денем с цвете в рошави коси
и зрънце лудост. Колко ѝ отива!
Любим да си и даже да не си
ще е до теб – от малкото щастлива.
Душата не научих да пълзи,
но с всяка земна болка и тревога,
тя плаче нощем с ангелски сълзи,
а денем силна е – до изнемога.
И всяка нощ когато всички спят,
душите на бездомници прегръща...
А утре сред жестокия ви свят,
тя ще им бъде къшей хляб и къща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
