1 янв. 2023 г., 17:49  

Къщичка от кал

313 2 5

КЪЩИЧКА ОТ КАЛ

 

... дали е от световната печал? – която върху мене се стовари,

си правя цял ден къщички от кал, дори не ги залоствам с катинари,

на двора с двете сенчести липи кова от чам и масичка за двама,

и в тия светли къщички се спи по-сладко и от в скутеца на мама,

населвам си ги с хорица добри – и всички в тях живеем като братя –

 

един да се събуди без пари, по "Western Union" ще му ги пратя,

без хлебец да оставя едного, в тефтера Бог веднага си го пише,

не дишам! – ако няма за кого? – живея с обич, дадена ми свише,

ако ми свърне друмник окъснял, и ще му стелна чергата си мека.

Светът е проста къщичка от кал с прозорче към душата на Човека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...