alexna (Надежда)
17 23
15 мар. 2012 г., 10:57

Kъщичка от кибритени клечки 

  Поэзия
1420 0 4

Построих си къщичка от кибритени клечки,

избродирах си съпруг и го окачих на стената.

От картон изрязах сина и дъщерята

и боядисах в бяло всички пътечки.

 

Седнах на прага и зачаках щастието.

И ето – съпругът оживя и ми обеща

синия купол на небето.

Бях най-щастливата жена.

 

След това тръгна по бялата пътека

и не се обърна. Чувах само тежката му крачка.

Почувствах се като захвърлена играчка,

преди да са играли достатъчно със нея.

 

Беше ми тъжно и исках да запея –

за утеха. Тогава заплаках.

И продължих да живея -

оставаха синът и дъщерята.

 

А те растяха и мамеше ги бялата пътека.

Бях пак сама, помахах им с ръка,

а те ми пожелаха старост лека.

Съжалявах, че нямам крила –

бих полетяла след тях – за утеха.

© Надежда Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??