Къси любови
Къси любови
Какви коси имаше, бабо!
Две плитки, дебели и гъсти,
красяха лицето ти слабо,
до гроба ти галеха кръста.
А ти как ги решеше само!
По косъм ги милваше, пръснати,
със гребена лъскав и равен,
изтъркан от твоите пръсти.
Къде днес за ресане време?
Подстригани късо, момчешки,
на две, на три дърпаме нервно
със гребен чуплив, еднодневка.
Косите ти дълги и златни
на дълга любов ми приличат:
и в пек, и в студ пазят главата
на старото вярно момиче.
В замяна ръчицата женска
във гребена смисъла търси.
Свободни от грижи сме днеска,
с коси и любов къси, къси...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Божилова Все права защищены
