Къси любови
Къси любови
Какви коси имаше, бабо!
Две плитки, дебели и гъсти,
красяха лицето ти слабо,
до гроба ти галеха кръста.
А ти как ги решеше само!
По косъм ги милваше, пръснати,
със гребена лъскав и равен,
изтъркан от твоите пръсти.
Къде днес за ресане време?
Подстригани късо, момчешки,
на две, на три дърпаме нервно
със гребен чуплив, еднодневка.
Косите ти дълги и златни
на дълга любов ми приличат:
и в пек, и в студ пазят главата
на старото вярно момиче.
В замяна ръчицата женска
във гребена смисъла търси.
Свободни от грижи сме днеска,
с коси и любов къси, къси...
© Петя Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво и от мен за късите коси и любови / най вече/!
-
Оригинална мисъл, много самобитна метафора - коси и любови!
-
Поздравявам те, Петя за много човешкия стих!
-
Може не винаги да коментирам, но винаги те чета с удоволствие!
Поздрави и от мен, Петя! -
-
Наистина интересно съпоставяне!
-
Хареса ми това съпоставяне! Стихът е силен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и някак си спомних и искам да поздравя с песен https://www.youtube.com/watch?v=B-9HG3PmIko