Мислите - трохи отровни, реят се

в безтегловност, призрачни и хаотични.

Вече е различно. Време е да ги прокудя

в земи далечни, да замълчат,

щом не засищат ничий глад.

Защо не съм готова?

Облаци като знамение ме следват

и кръжат над мене – ято дрипаво.

Посоката си сменят нелогично,

скупчват се - огромна планина в небе,

обръгнало на всичко.

Леденият вятър на вълма

разкъсва бялото им руно.

Ще преде за ризи тънка нишка.

Светло е до ослепяване,

не виждам херувими.

Само сън наяве, друго нищо.

Нов сезон, природна неизбежност.

Учи ни на мъдрост листопадът.

Утрешното вино е ширата сладка.

Тайна, неразбулена загадка

е човешкият ни мозък -

орехова ядка.

Пясъчните дири са безбройни,

мие ги водата методично.

Гърло на заспал вулкан и кули,

стъпкани от детските петички.

Дюни като гръд на кърмеща жена.

Важно е да помня… всичко.