15.11.2017 г., 12:32 ч.

КЪСНА ЕСЕН 

  Поезия » Философска
205 0 0

 

 

Мислите - трохи отровни, реят се

в безтегловност, призрачни и хаотични.

Вече е различно. Време е да ги прокудя

в земи далечни, да замълчат,

щом не засищат ничий глад.

Защо не съм готова?

 

Облаци като знамение ме следват

и кръжат над мене – ято дрипаво.

Посоката си сменят нелогично,

скупчват се - огромна планина в небе,

обръгнало на всичко.

 

Леденият вятър на вълма

разкъсва бялото им руно.

Ще преде за ризи тънка нишка.

Светло е до ослепяване,

не виждам херувими.

Само сън наяве, друго нищо.

 

Нов сезон, природна неизбежност.

Учи ни на мъдрост листопадът.

Утрешното вино е ширата сладка.

Тайна, неразбулена загадка

е човешкият ни мозък -

орехова ядка.

 

Пясъчните дири са безбройни,

мие ги водата методично.

Гърло на заспал вулкан и кули,

стъпкани от детските петички.

Дюни като гръд на кърмеща жена.

Важно е да помня… всичко.

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??