19 окт. 2014 г., 17:50

Късна метеорология

1.3K 0 5

Не си ли купувал цветя

за любимата?

И смяташ това незначително?

И колко преглътнати

думи са скрити

зад мрака на твоята мнителност?

 

Човече, а утре?

То може да няма

утре за теб и за нея.

И как ще доказваш,

че била е голяма

любовта

и страстта ти е тлеела –

мънистена жар

под пепел в огнище,

Спестил си целувки,

спестил си въздишки.

Погледнеш ли –

черно на бяло

сиво е, сиво е, сиво е...

 

Излез на площада,

под стария кестен

цветарка една ти предлага

букет от зюмбюли

и припев от песен.

Купи ги, покана не чакай.

 

Че идва дъждът,

неканен и див,

небето за миг ще разнищи

и свива студът

и с леден курсив

реквиеми по пътя ще пише.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Балди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абсолютно си прав!Не трябва да спестяваме красивите пориви!Отлично изпълнение!
  • Поздравления за това вълнуващо стихотворение!
    "Човече, а утре?
    То може да няма
    утре за теб и за нея."
    Уви, в човешката природа е да се отлага, да се пропуска красотата на мига, днешния ден...
  • Хубаво!
    Утре може да няма...
    Почувствах го някак близко.
    Благодаря!
  • "Че идва дъждът,
    неканен и див,
    небето за миг ще разнищи
    и свива студът
    и с леден курсив
    реквиеми по пътя ще пише."

    Силни редове, основополагащи за образността на цялото стихотворение.

    Поздравление за стиха!
  • "И как ще доказваш,
    че била е голяма
    любовта
    и страстта ти е тлеела –
    мънистена жар
    под пепел в огнище,
    Спестил си целувки,
    спестил си въздишки.
    Погледнеш ли –
    черно на бяло
    сиво е, сиво е, сиво е..."
    Браво! " мънистена жар"
    Талантливо написано!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...