19.10.2014 г., 17:50

Късна метеорология

1.3K 0 5

Не си ли купувал цветя

за любимата?

И смяташ това незначително?

И колко преглътнати

думи са скрити

зад мрака на твоята мнителност?

 

Човече, а утре?

То може да няма

утре за теб и за нея.

И как ще доказваш,

че била е голяма

любовта

и страстта ти е тлеела –

мънистена жар

под пепел в огнище,

Спестил си целувки,

спестил си въздишки.

Погледнеш ли –

черно на бяло

сиво е, сиво е, сиво е...

 

Излез на площада,

под стария кестен

цветарка една ти предлага

букет от зюмбюли

и припев от песен.

Купи ги, покана не чакай.

 

Че идва дъждът,

неканен и див,

небето за миг ще разнищи

и свива студът

и с леден курсив

реквиеми по пътя ще пише.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно си прав!Не трябва да спестяваме красивите пориви!Отлично изпълнение!
  • Поздравления за това вълнуващо стихотворение!
    "Човече, а утре?
    То може да няма
    утре за теб и за нея."
    Уви, в човешката природа е да се отлага, да се пропуска красотата на мига, днешния ден...
  • Хубаво!
    Утре може да няма...
    Почувствах го някак близко.
    Благодаря!
  • "Че идва дъждът,
    неканен и див,
    небето за миг ще разнищи
    и свива студът
    и с леден курсив
    реквиеми по пътя ще пише."

    Силни редове, основополагащи за образността на цялото стихотворение.

    Поздравление за стиха!
  • "И как ще доказваш,
    че била е голяма
    любовта
    и страстта ти е тлеела –
    мънистена жар
    под пепел в огнище,
    Спестил си целувки,
    спестил си въздишки.
    Погледнеш ли –
    черно на бяло
    сиво е, сиво е, сиво е..."
    Браво! " мънистена жар"
    Талантливо написано!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...