Не си ли купувал цветя
за любимата?
И смяташ това незначително?
И колко преглътнати
думи са скрити
зад мрака на твоята мнителност?
Човече, а утре?
То може да няма
утре за теб и за нея.
И как ще доказваш,
че била е голяма
любовта
и страстта ти е тлеела –
мънистена жар
под пепел в огнище,
Спестил си целувки,
спестил си въздишки.
Погледнеш ли –
черно на бяло
сиво е, сиво е, сиво е...
Излез на площада,
под стария кестен
цветарка една ти предлага
букет от зюмбюли
и припев от песен.
Купи ги, покана не чакай.
Че идва дъждът,
неканен и див,
небето за миг ще разнищи
и свива студът
и с леден курсив
реквиеми по пътя ще пише.
© Стефан Балди Всички права запазени