5 июл. 2008 г., 16:21

Късна мъдрост 

  Поэзия » Философская
613 0 9
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал,
о, Господи, че може да се върне

безцелно пропиляното без време
в абсурдното наддаване с живота,
в преследване на илюзорни цели.
Спечелих само болки и проблеми,
и мъдростта ненужна, че на тото
Съдбата само винаги печели.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??