А пясъчен часовник е сърцето, забравено в прашасалия ъгъл. Отдавна няма кой да го обърне. Прекършени отдавна са ръцете, които чака. Колко съм се лъгал, о, Господи, че може да се върне
безцелно пропиляното без време в абсурдното наддаване с живота, в преследване на илюзорни цели. Спечелих само болки и проблеми, и мъдростта ненужна, че на тото Съдбата само винаги печели.
От хвалби няма нужда , мъдростта никога не блести , остава само невероятното усещане което буди стиха ти !Благодаря за удоволствието да прочета този стих!Поздрави !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!