5.07.2008 г., 16:21

Късна мъдрост

809 0 9
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал,
о, Господи, че може да се върне

безцелно пропиляното без време
в абсурдното наддаване с живота,
в преследване на илюзорни цели.
Спечелих само болки и проблеми,
и мъдростта ненужна, че на тото
Съдбата само винаги печели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
    Поздрави!
  • От хвалби няма нужда , мъдростта никога не блести , остава само невероятното усещане което буди стиха ти !Благодаря за удоволствието да прочета този стих!Поздрави !
  • понякога и ние печелим...само понякога...
    трогна ме...прекрасен стих.
  • Харесвам как пишеш и те чета с удоволствие!!!
    Благодаря ти!
  • Късна,но мъдрост...
    Харесвам метафората пясъчен часовник,а ти умело я вплиташ в своя стих.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...