5 jul 2008, 16:21

Късна мъдрост

811 0 9
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал,
о, Господи, че може да се върне

безцелно пропиляното без време
в абсурдното наддаване с живота,
в преследване на илюзорни цели.
Спечелих само болки и проблеми,
и мъдростта ненужна, че на тото
Съдбата само винаги печели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
    Поздрави!
  • От хвалби няма нужда , мъдростта никога не блести , остава само невероятното усещане което буди стиха ти !Благодаря за удоволствието да прочета този стих!Поздрави !
  • понякога и ние печелим...само понякога...
    трогна ме...прекрасен стих.
  • Харесвам как пишеш и те чета с удоволствие!!!
    Благодаря ти!
  • Късна,но мъдрост...
    Харесвам метафората пясъчен часовник,а ти умело я вплиташ в своя стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...