5 jul 2008, 16:21

Късна мъдрост

817 0 9
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал,
о, Господи, че може да се върне

безцелно пропиляното без време
в абсурдното наддаване с живота,
в преследване на илюзорни цели.
Спечелих само болки и проблеми,
и мъдростта ненужна, че на тото
Съдбата само винаги печели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
    Поздрави!
  • От хвалби няма нужда , мъдростта никога не блести , остава само невероятното усещане което буди стиха ти !Благодаря за удоволствието да прочета този стих!Поздрави !
  • понякога и ние печелим...само понякога...
    трогна ме...прекрасен стих.
  • Харесвам как пишеш и те чета с удоволствие!!!
    Благодаря ти!
  • Късна,но мъдрост...
    Харесвам метафората пясъчен часовник,а ти умело я вплиташ в своя стих.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...