5 jul 2008, 16:21

Късна мъдрост 

  Poesía » Filosófica
615 0 9
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал,
о, Господи, че може да се върне

безцелно пропиляното без време
в абсурдното наддаване с живота,
в преследване на илюзорни цели.
Спечелих само болки и проблеми,
и мъдростта ненужна, че на тото
Съдбата само винаги печели.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??