22 июн. 2021 г., 23:42

Късно е

409 1 0

Една сълза – едничка се търкулва
изгаряща по моето лице.
Тя слива се със твоята и тръгва
по нашите протегнати ръце.

 

Протегнати, останали те вечно
със спомена за миналите дни
и всеки сам със болката си вечер
поглежда само в своите очи.

 

Очите, те говорят от години
за трепет изведнъж дошъл – не знам,
то колко много, много време мина,
а огънят в искра просветва сам.

 

И само в нощите ни недоспали
във тишината проехтява звън
да ни напомня - огънят запален
не топли – гасне някъде навън.

 

И мисля си дали не е сънуван
от двама трепетът неизживян.
Сега е късно вече да умувам,
че пътят дълъг ни е извървян…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...