Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси, 
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.

Знам че пак е дошъл момента да жънеш,
и дошла си отново да грабиш с ръце.
Ще ме оставиш, както винаги да потъна.
Нищо не ми остана освен сухо сърце.

Нямам ни кръв вече, нито сълзи.
От забавния тип не остана и помен.
Нещастна усмивка на лицето виси
и всичко останало превърна се в спомен.

Затова не се върщай и върви надалеч,
отивай при него и стоите си там.
Не, не се сещай за мен по-добре
И преди и сега -  все съм си сам.